Разкриването на Атлантида - Страница 60

– Ние нямаме проблем. Еди ще се държи прилично, нали така, Еди?

Затворникът не показа по никакъв начин, че разбира думите му, но въпреки това Итън тръгна към него. Звук, какъвто никога досега Грейс не бе чувала, закънтя в помещението, изглежда идваше отнякъде близо до Итън. Как ли пък не! Всъщност идваше от самия Итън. Ако кръстосаме мъркането на котка от джунглата със звука от запален двигател на моторна лодка, щеше да се получи нещо подобно. Беше нисък, първичен грохот, който по някакъв начин успя да проникне в мозъка на костите на Грейс. Почти ѝ се зави свят, докато алфата продължаваше да показва господството си над пленника.

Кат, която стоеше до Грейс, се размърда неспокойно и наследницата на Диана нямаше как да не забележи, че жената рейнджър отстъпва крачка назад. Далеч от Итън и килията. Очите ѝ също се бяха променили. Зениците приличаха повече на котешки, отколкото на човешки. Изглежда, че зовът на алфата въздействаше върху всички шейпшифтъри в прайда му, без значение дали бе насочено към тях.

Когато цялата ѝ кожа потръпна, Грейс осъзна, че не само шейпшифтърите бяха под влиянието на зова на Итън. Бастиян се приближи към Кат и я взе в прегръдките си и тя забеляза, че очите му са сменили цвета си и от сини бяха станали черни. Челюстта му потрепна и Грейс нямаше как да не се зачуди дали всичко между тях вървеше наред. Поне така изглеждаше от пръв поглед.

Алексий, който стоеше на вратата, местеше погледа си. Ту към Итън и затворника, ту към нея.

Грейс несъзнателно пристъпи напред, но атлантът вдигна ръка, за да я възпре да влезе в килията. Погледите им се срещнаха и може би защото бе хваната в гръмкия ритъм на зова на алфата, го видя по съвсем друг начин.

През призмата на чувствена наслада.

Инстинктът да покори, да се чифтоса изгаряше тялото ѝ, докато допирът на дрехите ѝ бе толкова отвратителен, че ѝ се прииска да ги разкъса. Плътта под бинтовете я сърбеше, дори коприненото ѝ бельо ѝ се струваше твърде тежко и не го желаеше върху кожата си.

Тя пристъпи към Алексий и той веднага обви ръце около нея, изненадан от случващото се.

– Грейс, какво…?

– Не говорихме ли достатъчно? Изморих се да говоря! – отвърна му тя и бавно прокара нокти по гърдите му, през блузата.

В отговор той вдиша шумно и в очите му заблестяха пламъци, огньове, които показваха, че един мъж желае една жена. Искаше ѝ се тя да бъде тази жена.

Грейс също копнееше за него. Тя надигна глава, за да може да го гледа в очите и бавно и изкусително облиза устните си. Алексий я зяпаше, неспособен да преглътне заради внезапното дразнене в гърлото си.

– Грейс, не зная какво става. Какво правиш?

– Това, което възнамерявам да сторя, е да правя любов с теб, така че млъкни и ме целуни – отвърна тя, без да разбира защо просто не приемеше това, което му предлагаше.

Все пак бе мъж, а и миналата нощ се бе обърнал към нея като „неговата жена“. Искаше ѝ се да свали дрехите ѝ и…

Кръвта ѝ кипеше и сякаш по нервните ѝ окончания преминаваше ток. Всичко това се разливаше по тялото, докато желанието не я подлуди. Тя се притисна по-близо до него, така че бедрата ѝ се допряха до огромната му възбуда, точно там, където трябваше да бъде. Въпреки че дрехите им пречеха да направят това, от което и двамата се нуждаеха, Грейс раздвижи бедрата си и той издаде дълбок и гърлен звук.

Тя се усмихна съвсем незабележимо захапа извивката между врата и рамото му, в отговор тялото му се притисна в нейното и воинът я взе на ръце. Грейс веднага обви крака около кръста му и се държеше здраво за него, докато той буквално притича през двора и я занесе в стаята ѝ. След като никой вече не ги виждаше, Алексий спря и се подпря на стената, дишайки тежко.

Тя опита да го целуне, но той извърна глава.

– По дяволите, Грейс, какво ти става? Преди по-малко от двадесет минути дори не искаше да ме държиш за ръка, а сега си готова да ме изчукаш, и то пред публика. Не че имам нещо против, но… – изрече той, а в очите му горяха пламъците на страстта. – Нещо не е наред. Не си на себе си.

Защо говореше? Толкова много думи.

– Не трябва да бърбориш толкова, Алексий. Бла-бла, не си на себе си, бла-бла. Много е просто. Или ме желаеш, или не. Решавай. Направи ме своя или ме пусни на земята, за да мога да намеря някой, който ще се навие – каза тя и прокара език по врата му.

Воден от непознато за него чувство, воинът стисна задника ѝ толкова силно, че нямаше начин да не ѝ останат синини.

– Точно така. По-силно. Мисля, че грубата игра ми допада. Не съм сигурна, че знам какво значи, но може и да ми хареса – продължи Грейс, завладяна от непреодолимото желание да се изкикоти. Не го бе правила, откакто бе на дванадесет години.

Бавно започна да се надига и снишава срещу възбудения му пенис, докато той се отъркваше точно там, където искаше да усети натиска му.

– Чувството е невероятно. Да го направим пак, но този път голи.

Мъжът погледне нагоре към тавана, а от устните му се изплъзнаха поредица от думи, които звучаха като смесица между молитва и ругатня. След това погледна към нея.

– Ако си имаше и представа какъв героизъм проявявам в този момент – изрече през зъби. – Очевидно, че зовът на алфата ти въздейства. Има ли някакво разумно обяснение защо би имало влияние върху наследница на Диана?

Грейс го изучаваше в продължение на няколко секунди, обмисляйки въпросите му, но не отговори нищо, вместо това отново се изкикоти.

– Милият той! Може би Итън ще се съгласи да се чукаме.

Имаше усещането, че се е опиянила от най-първокласното шампанско, а балончетата се разливаха по тялото, пръстите на краката и най-сластните ѝ части. Никога не е обичала да пие, най-вече след случилото се с Роби, но веднъж или два пъти се бе напивала и нямаше как да сравни усещането с това, което изпитваше сега.