Разкриването на Атлантида - Страница 59

Грейс събра всичкия си кураж и ги поведе през двора към килията на затворника им. Тайни ѝ каза, че един от неговите хора е сменил Доналдсън, а след това тръгна нанякъде, за да свърши работата си. Сам все още не се бе обадил и Тайни щеше да остане, докато не получи друго нареждане от приятеля си.

Когато стигнаха до килията, Грейс даде знак на пазача, че може да си върви.

– Късмет! Този е страшен – отвърна мъжът, отвратен.

Шейпшифтърът крещеше мръсотии, докато удряше нещо метално в стената. Шумът бе толкова силен, че Грейс се съмняваше дали изобщо щеше да ги чуе, когато го повикат.

– Искаш ли да отключа вратата?

Насочи въпроса си към Алексий, без изобщо да ѝ пука дали е спазила правилата за йерархия. Итън беше алфата, но не той, а Алексий я спаси миналата нощ.

Атлантът протегна ръка към нея, за да му даде ключовете.

– Аз ще го направя. Докато ребрата ти зарастнат, може да върша някои неща вместо теб.

Грейс се усмихна при спомена за разговора им по-рано и му подаде ключовете. И беше прав. Ако шейпшифтърът нападнеше този, който отвори вратата на килията му, по-добре да бъде Алексий, Бастиян или някой от другите шейпшифтъри.

– Понякога е адски дразнещо да си единственият човек в стая със супергерои – каза тя и не се шегуваше.

Кат я погледна остро и отвърна:

– Миличка, и идея си нямаш колко съм съгласна с теб.

Жената не изясни думите си, но Грейс забеляза Бастиян, който се приближи към годеницата си и положи ръка на рамото ѝ. Изглежда, не знаеше доста неща. Може би някой ден щеше да има привилегията да ги чуе.

Но не и днес.

Алексий пъхна ключа в ключалката и погледна към Итън. Бастиян и Кат се дръпнаха назад, както направи и Грейс. Алфата се приближи до вратата и кимна.

– Влизаме – извика Алексий. – Отдръпни се от вратата.

За момент всичко утихна, но след секунда виковете и ударите започнаха отново, но по-силни отвсякога. Изражението на Итън стана още по-сериозно и в следващия момент нададе силен рев. Такъв, какъвто никога досега не бе чула от човек.

Но ѝ бе страшно познат. Миналата нощ, нападналите ги пантери го бяха издавали.

Внезапно отново настъпи тишина и шумът секна.

– Така е по-добре – каза Итън с дрезгав глас, който почти кънтеше във всеки един коридор на форта. – Аз съм Итън, алфа мъжкарят на прайда „Биг Сайпръс “ и влизам, по-добре ще е за теб, да се дръпнеш от вратата.

Итън кимна отново, а Алексий врътна ключа и отвори вратата.

Грейс не можеше да отрече, че затворникът им не беше това, което очакваше. Спомняше си го по-голям и внушителен. Може би защото първо го бе видяла в животинска форма и съзнанието ѝ отказваше да го приеме като човек.

И все пак мъжът, който съскаше и ръмжеше, дори и в човешка форма, не можеше да се опише като кротко котенце.

– Познавам го – отбеляза Итън. – Не мога да повярвам. Той не е част от прайда ми, но баба му е. Размотава се с група колежани в Маями. Не би наранил никой, поне доколкото знам.

Алфата влезе в килията, а обезумелият мъж, свил се в ъгъла продължи да съска и да издава странни и неразбираеми звуци. Сякаш за кратко бе загубил ума си. Незнайно защо напомни на Грейс за Рейнфилд от филмите за Дракула.

– Ако започне да яде буболечки и да вика господаря си, се махам оттук – промърмори под носа си тя.

Алексий и Бастиян я изгледаха озадачено, а Кат се засмя.

– Определено с теб си приличаме – каза жената.

През това време Итън се приближи до полуделия шейпшифтър.

– Еди, какво правиш? Познаваш ме. Какво би казала баба ти за това?

Но в подивелите очи на Еди нямаше и искрица здрав разум. Нито пък знак, че е разпознал Итън. Когато алфата пристъпи още една крачка напред, затворникът се хвърли на земята и се хвана за главата, а след това изкрещя първите си смислени изречения.

– Не. Не се приближавай. Ще ме убиеш. Те ще ме убият. Главата ми, всичко е в главата ми.

Итън се обърна към Алексий и Бастиян и ги погледна с недоумение, а воините само поклатиха с глава.

– Може да се каже, че му сритах задника – призна Алексий. – Рани Грейс, но както виждате, трансформацията е излекувала раните му.

И беше прав. Мъжът все още бе гол, въпреки че до вратата се намираше купчина с прилежно сгънати дрехи. В този момент омразата към това същество, прогори тялото ѝ също като киселина. Колко мило от тяхна страна да му дадат топли дрехи. Ама, разбира се. Той изобщо не се бе опитал да я убие и неговите приятелчета не разкъсаха двама от подчинени ѝ.

За момент се замисли дали да не взема лъка си и да сложи край на мизерното съществуване на Еди, но си спомни, че тя бе водачът и беше наложително да мисли трезво.

Трябваше да се държи като такъв.

– Итън, има ли някакъв мега як алфа трик, който да приложиш?

Той се обърна към нея и се ухили през рамо.

– Страхотно! Първо се запознавам с някой, които вижда недостатъците на Бастиян, а сега красива жена ми казва, че съм мега як. Денят е направо чудесен.

– Ако извадиш късмет, сестра ми ще използва магията си, за да те провеси надолу с главата от някое дърво и няма да се блазни от други части на тялото ти – изрече Бастиян съвсем спокойно и меко.

Алексий и Итън се изненадаха от думите му, но след това алфата се засмя.

– Не мисля така, братко. Някой ден я попитай за гръмотевичните бури, които си спретваме в спалнята ми.

– Не си мислите, че ще говорим за това. Нито сега, нито никога – намръщи се Кат. – И след като престанете да се държите като празноглави мъжкари, да се заемем с проблема, който е на дневен ред.

Итън вдигна ръце и бавно поклати глава.