Разкриването на Атлантида - Страница 12

Изглежда, че Лукас нямаше такъв проблем.

– Поверителна среща. Поверителна. Не виждам как присъствието на тези мутри изпълнява това ми искане – изрева той.

– Мутри? Той мутри ли ни нарече, Бренан? – попита Кристоф. – Слушай, бълхарник. Сега ще ти дам да се разбереш.

Алексий направи жест, с който му нареди да млъкне. След което се обърна към Лукас.

– Шегуваш ли се? Да не си ни натопил? Какво, по дяволите, беше това?

Яростта на Лукас и започващата трансформация нажежиха въздуха, но шейпшифтърът съумя да се успокои.

– Да съм те натопил? Натопил? Повиках те тук, за да те помоля за помощ. Което, както сам можеш да се досетиш, не ми беше никак лесно. Толкова ли малко ме познаваш, че да си помислиш, че ще те предам. Щях да те помоля да станеш вторият кръстник на синовете ми, глупак такъв.

Бренан се поклони, грациозен както винаги.

– Поздравления за предстоящото събитие и нека водите във вашия свят винаги да дават сили на семейството ти.

Лукас се втренчи във воина с изненада. Бе шокиран от официалния му изказ, но сведе глава.

– Благодаря ти. Не зная дали си осведомен, но кръстникът се грижи за децата като за свои. Би дал живота си за тях. Първият кръстник трябва да е цялата глутницата, но има случаи с втори. Спрях се на теб, Алексий, но може да съм направил грешка.

Воинът прокара ръка през косата си и потрепна, когато докосна чувствителната част на главата си, там, където го бе ударил шейпшифтърът.

– Не си взел грешното решение. От дълго време сме приятели и за мен ще бъде чест да съм кръстник на синовете ти. Приемам, ако все още го желаеш – той протегна ръката си и след секунда колебание Лукас я пое в своята.

Споделеното споразумение премина през двамата и Алексий вече знаеше, че подобно на глутницата, би дал живота си за благото на наследниците на Лукас.

– Прекрасно. Изключително сърцераздирателно. Можем да хапнем шоколад и да гледаме някой женски филм – намеси се Кристоф. – Или вместо това да се опитаме да разберем как, по дяволите, шейпшифтърите са знаели, че сме тук. Каквото и да се случи, не беше случайно. Бяха тук заради нас и изглежда вниманието им бе насочено към Алексий.

– Аз също го забелязах и мога да добавя, че не съм привърженик на романтичните комедии – каза Бренан. – Лукас, спомена ли на някого за тази среща?

Шейпшифтърът вече поклащаше глава, когато отговори.

– Не, както споменах, повиках го, за да обсъдим случващото се. Вампирите поробват шейпшифтъри. И то глутница, която винаги ни се е противопоставяла. Случва се нещо голямо, нещо съвсем различно. Вампирите са открили начин да промиват мозъците на шейпшифтърите, и то завинаги; не мисля, че е нужно да казвам до какво ще доведе това. Оцеляването на Глутницата и на човечеството са поставени на карта.

– Нападателите ни… те членове на твоята глутница ли са? – изстреля Алексий въпроса си.

– Не. Разбира се, че не. Знаеш, че можем да различаваме глутниците по миризмата. Тези не бяха от моите. Смея да каже, че не са от тези места.

– Смея да кажа, че не стигнахме до никъде. Нищо лично – Кристоф се присмя. Синьо-зелената светлина все още пулсираше в ъгъла на очите му. – Става ми все по-трудно да определя кой на чия страна е.

Лукас изръмжа, а звукът принадлежеше повече на звяр, отколкото на човек.

– Продължаваш да използваш израза „нищо лично“, а на мен ми изглежда доста лично. Няма как да не те попитам защо реши да убиеш останалите четирима нападатели. Поне един можеше да оставиш жив. Може би в редиците на атлантите също има предател – каза Лукас, а погледът му прониза Кристоф. – Нищо лично!

Алексий застана между тях.

– Добре, нека оставим перченето за по-късно. На дневен ред е да разберем кой стои зад нападението и защо.

– Предполагам, че е Приматорът, Вонос – съвсем спокойно се намеси Бренан.

Атлантът не винаги е бил кралят на спокойствието, но всичко се бе променило, когато се беше забъркал с дъщерята на един римски сенатор. Тогава Посейдон го бе проклел и лишил от емоциите му, с което разруши живота на воина.

Или пък не. Може би животът бе по-лесен, когато не изпитваш чувства.

Стомахът му се сви от самата идея, но Алексий реши да остави мислите за Грейс за по-късно. За далечното бъдеще.

– Има вероятност да е Вонос – съгласи се Кристоф. – Но не мисля, че това е неговият почерк. За него важни са силата и ефикасността, а не останалите бла-бла глупости на лошите момчета. Двамата с Мусолини вероятно са били дружки.

Откакто вампири, шейпшифтъри и останалите свръхестествени същества открито обявиха съществуването си преди десетилетие, бързо придобиха права в обществото. Новата трета камара на Конгреса и Примуса, състоящата се само от вампири, не бяха определени с избори. Вампирите не гласуваха. Вампирът, който беше достатъчно възрастен, силен и безмилостен, бе сграбчил желаната позиция като Приматор, владетел на Примуса. Тоест Вонос.

– Вонос определено не е на наша страна, а появата му води със себе си неприятности. По-опасен е дори и от Барабас – добави Алексий. – Що се отнася до последния, можехме да използваме избухливия му нрав срещу него. Но Вонос е толкова безчувствен и студен, също като ледените копия, които използваш, Кристоф. Страхотна работа, между другото.

Широката усмивка на воина щеше да изплаши всеки човек, който попаднеше на него.

– Благодаря ти. Упражнявах се. Смятам, че Вонос е прекалено зает като новия Приматор, за да се занимава с поробените шейпшифтъри в Йелоустоун.

– Дочух, че имате нещо общо с това, имам предвид с изчезването на сенатор Барнс – каза Лукас.