Разкриването на Атлантида - Страница 11

– Добре, дами – извика Алексий. – Кой иска да потанцува?

Преди нападателите да ги връхлетят, два блестящи облака приеха формата на двама така очаквани съюзници – Кристоф и Бренан.

Първият поклати глава, отметна косата си назад и се ухили.

– Хей, аз съм за, само да не е някоя от онези кънтри глупости. Дай ми една страстна, бавна песен, на която да се сближа с гореща и достъпна жена.

– Често ми липсва добрият стар валс – добави Бренан, замислен за миналото.

Огромният шейпшифтър, който предвождаше нападателите им, изглежда, не обичаше танците, нито пък празните приказки, защото изръмжа и с един жест на лапата си даде знак на подчинените си да нападнат.

Алексий, готов за бой с извадени кинжали, се хвърли към вълка, който идваше към него. Остави го на Бренан и заби оръжието си директно във втория шейпшифтър, като разкъса артерията на врата му. Врагът му извика и падна на земята, а кръвта му, толкова тъмна и мръсна, обагряше покритата със сняг земя.

Следващият бе по-подготвен, преди Алексий да успее да възвърне равновесието си, чифт нокти се забиха в главата на воина, цапардосаха го и той се строполи на земята. Звукът, който се чу, когато косата му бе изтръгната, го побърка повече, отколкото болката.

Завъртя се и бързо се изправи. Преди шейпшифтърът да нанесе следващия си удар, кинжалите на Алексий се заровиха в корема му. Воинът забиваше все по-надълбоко, докато погледът на врага не му показа, че е стигнал сърцето. Трудно му бе да го удържа, затова не загуби повече време.

– Оу, да не би Вълчо да те ядоса, когато оскуба златната ти коса? – присмя му се Кристоф.

– Щом приключа тук, ще ти сритам задника – отвърна му Алексий, докато се оглеждаше за следващата си мишена.

Вече призовал силите си, Кристоф хвърли една синьо-зелена сфера към шейпшифтъра, които се бе насочил към Алексий. Енергията уцели врага в гърдите и го запрати в едно дърво на около пет метра от тях. Чу се силен звук на пропукване. Може би от череп или гръбначен стълб и вълкът се приземи на земята, а главата му бе изкривена по неестествен начин.

– Този няма повече да те притеснява, Лекси – иззлорадства Кристоф.

– Още веднъж ме наречи Лекси и кинжалът ми ще…

– Идват други – извика Бренан и сложи край на съвсем реалната заплаха, която Алексий отправяше.

Последният се обърна и видя как двама шейпшифтъри се насочват към него в планирана атака.

– Изобщо не е честно! Всички предпочитат да танцуват с теб – чу се гласът на Бренан, който се материализира зад Алексий, продължавайки да хвърля звезди.

– Какво да ти кажа, по-красив съм от теб.

Движенията на Бренан бяха така бързи, почти недоловими за безпогрешното зрение на атлантите, но воините успяха да видят как два чифта шурикени, изработени от атлантски метал вместо от традиционното японско сребро, полетяха и се забиха точно в целта – в челата и сърцата на шейпшифтърите, които тичаха към тях. Набрали инерция, след няколко секунди враговете им се стовариха на земята.

Но до този момент Алексий вече бе огледал района и знаеше откъде може да дойде следващата заплаха. Лукас бе приклещен в битка с двама шейпшифтъра до брега на реката: зъби и нокти разкъсваха и раздираха плът. Воинът тръгна към него, но инстинктът му се обади и доверявайки се на шестото си чувство, Алексий коленичи и запрати кинжалите си над и зад себе си, които се забиха във врата на вълка, като заби оръжието си във врата му. Нападателят нададе вой, докато умираше, а зловещият звук разтърси Алексий.

Нямаше време да потръпне от погнуса. Отново се затича към Лукас, но щом го достигна, нападателите лежаха мъртви на земята.

Бренан се присъедини към тях, но не престана да се оглежда, в случай че зад дърветата се криеше още някой.

– Останах с впечатлението, че са повече, но вероятно са избягали.

Алексий поклати глава.

– Съмнявам се. Бяха така целеустремени и решени за битка. И искам да разбера защо.

Лукас изръмжа и кръвта, която се стичаше по муцуната му, подчерта дивия звук.

– Мразя вълци шейпшифтъри почти толкова, колкото ненавиждам и тези, които се превръщат в котки. Нищо лично, Лукас – каза Кристоф, който идваше към тях. – Все още не мога да повярвам, че Бастиян ще се жени за котенце. Чудя се дали ще им трябва котешка тоалетна? О, и мисля, че бихте искали да се наведете.

Бренан и Алексий се хвърлиха тежко на земята едновременно. Вековете, през който се бяха сражавали рамо до рамо, ги бяха научили, че колебанието може да се окаже фатално. Лукас отново изръмжа, но се наведе ниско.

Алексий едва бе забелязал четиримата шейпшифтъри, които ги наблюдаваха зад дърветата, когато острите като бръснач ледени остриета на Кристоф полетяха във въздуха и разрязаха гърлата им.

Силата на атлантите да канализират водата бе смъртоносна, щом я контролираше експерт. Жалко, че трябваше да е точно Кристоф.

– Четирима наведнъж – каза той самодоволно. – Както изглежда, днес вие тримата ще черпите.

– Има ли още, Лукас?

Алексий знаеше, че острите сетива на шейпшифтъра, ще открият всеки скрит враг.

Голямата муцуна на вълка се повдигна и той вдиша дълбоко. След това поклати глава и отстъпи няколко крачки назад. Докато връщаше човешката си форма, блясъкът от трансформацията озари всичко около тях. Трансформацията бе излекувала повечето дълбоки рани, но това, което бе останало, показваше колко удара бе понесъл.

Алексий се наведе, за да измие кинжалите си в бързите води на реката, после ги подсуши и прибра в ножниците им, без да проговори.