Разкриването на Атлантида - Страница 75

– Не мога да те заведа никъде – каза тя, но той я погледна с онази негова съблазнителна усмивка и я целуна точно там, пред ресторанта, като го превърна в едно от любимите ѝ места на планетата.

Разхождаха се по брега, изразходвайки хилядите калории, които бяха погълнали, а Грейс постоянно го поглеждаше скришом. Страхуваше се, че той е просто част от въображението ѝ и всеки момент ще изчезне.

– За какво мислиш? – Алексий зададе въпрос, но всъщност разкри желанията си.

Правеше го с такава лекота, въпреки че не беше кралска особа, принц на Атлантида, а просто воин от елитните защитници на принц Конлан.

Грейс му се усмихна. Не беше принц, но въпреки това се държеше като такъв.

Той се спря на място, взе я в прегръдките си и я вдигна на ръце. Тя забеляза, че не издържаше дълго, без да я докосва, да я прегръща и да я целува.

– Кажи ми! Веднага!

– Добре. Мисля, че прекаляваш със заповедите – отсече тя. – Не забравяй, че мога да те направя на решето с лъка си и то от сто метра разстояние. Само защото се разтапям в обятията ти, когато сме в леглото…

Той я целуна и разбира се я накара да забрави какво бе на път да каже.

– Разтапяш се в обятията ми? Харесва ми. Да се връщаме в леглото – целуна я по шията и тя се задъха.

– Не можем. Трябва да се върнем към плана за действие. А Тайни и останалите все още са във форта. Раната ме боли – призна му. – Изглежда не съм суперчовек. Възстановявам се бързо, но може би твърде много съм се… натоварила.

Угризенията помрачиха иначе радостното му лице.

– Вината е моя. Насърчих те, вместо да ти кажа, че трябва да си почиваш. Знаех, че не съм подходящ…

– Веднага престани! – нареди Грейс. – Желаех те! Копнеех за това, което направихме. Все още те желая, но смятам, че трябва да си поема дъх, преди да се върнем към това. И следващия път възнамерявам да съм по-активна.

Тя се опита да му вдъхне увереност, но бе предадена от руменината, която този ден не слизаше от бузите ѝ. Не беше свикнала да обсъжда секс през деня. Добре де, не бе свикнала да го обсъжда изобщо. И отново се изчерви, щом минаха до една възрастна двойка, която им се усмихна, сякаш знаеха какво се върти в съзнанието ѝ.

Но след като възрастните ги подминаха, тя целуна Алексий, като вложи в тази целувка всички чувства и емоции, които се страхуваше да покаже. След като се отдръпна, не бе единствената, чиито дъх бе секнал. И повдигна темата, която не включваше целувки или секс.

– Разкажи ми за Атлантида.

Отново тръгнаха напред, като си проправяха път измежду фантастично изваяни дънери, които бяха изтласкани на брега.

– Какво искаш да знаеш?

Алексий прокара ръка по нейната и се усмихна като дете на Коледа, току-що получило мечтания подарък. Тя също му се усмихна, изненадана от очевидната му радост.

– Всичко. Но нека да започнем с нещо по-просто. Къде живееш? От колко време си част от елитната охрана на принца – Седемте, както ти ги нарече? Каква е тази татуировка на ръката ти? Къде точно се намира Атлантида? Как така нашите подводници и океанографи не са ви намерили? Смятате ли някога да я въздигнете? – след като прекрати поредицата от въпроси, Грейс осъзна, че той съвсем тихо ѝ се смее. – Какво?

– Това ли наричаш по-просто? – поклати глава той. – Добре, да видим какво мога да направя. Живея в двореца в крилото, предназначено за воините, но имам и свой дом, който е готов и веднага, щом пожелая, мога да се преместя там. По-лесно е да остана в двореца, имайки предвид какви са задълженията ми, но не винаги ще бъде така – след тези думи и хвърли дълъг и преценящ поглед, а тя потрепери с надежда, че си представя нея в дома си.

– Обучавах се да бъда воин още откакто бях младок и бях удостоен с честта да бъда избран да се присъединя към елитните защитници на Конлан, веднага след като излязох от академията. Той наруши традицията и вместо да избира воините, базирайки се на дългогодишната служба, ни избра, след като видя потенциала у нас.

– Което ви прави задружен и лоялен екип – отбеляза тя и си спомни за първата си среща с Куин и как тя бе поставила толкова много отговорности в ръцете на един тийнейджър.

Грейс си бе тръгнала от тази среща, знаейки, че би направила всичко за Куин и все още бе така.

– Татуировката всъщност е знакът на Посейдон, това е нашата награда, когато преминем успешно обучението си, за да станем воини на Посейдон. Тризъбецът, който пресича кръга, символизира всички хора по света. Триъгълникът е символ на пирамидата на познанието. Всички воини на Посейдон носим този знак като доказателство за клетвата, която сме дали, да служим на Посейдон и да браним човечеството.

– Би ли я споделил?

Алексий погледна към нея, напълно втрещен.

– Какво да споделя?

– Клетвата. Бих искала да я чуя, ако не е твърде лична.

Той спря, все още държейки я за ръка и обмисли молбата ѝ.

– Знаеш ли, никога не са ме молили за това. Не виждам защо да не може. Първо полагаме клетвата пред другарите в академията, треньорите си и накрая пред семействата и приятелите си. Плюс това, вече знаеш за Атлантида, което е по-голяма тайна, отколкото думите в една древна клетва.

Той си пое въздух, пусна ръката ѝ и застана така, сякаш се перчеше.

– Ние ще чакаме. Ще наблюдаваме. Ще браним. Ще служим като първо предупреждение в навечерието на унищожението на човечеството. Тогава и само тогава, Алтантида ще се възроди. Защото ние сме воините на Посейдон, и знакът на Тризъбеца, който носим, е свидетелство за нашия свещен дълг да защитаваме човешкия вид.

След като приключи, Грейс имаше усещането, че тези така свещени и чисти думи се носеха в соления морски въздух помежду им. Тя най-накрая си спомни как да диша и тръсна глава.