Разкриването на Атлантида - Страница 69

Задъхан стон се изплъзна между устните ѝ и той погледна към нея, а онази негова опасна усмивка се появи отново.

– Как се справям? – пъргавите му пръсти внезапно се озоваха при дънките ѝ, като ги разкопчаха и освободиха ципа.

Алексий ги свали заедно с бельото ѝ, без да ѝ даде време да се възпротиви или да покаже въодушевлението си.

Когато дънките ѝ се събраха в купчина на пода, Грейс повдигна крака си, за да се отърве от тях, но той хвана здраво левия ѝ прасец в едната си ръка, а с другата – дясното ѝ бедро и повдигна левия ѝ крак на рамото си, докато устните му се озоваха на най-женственото ѝ място.

Грейс съвсем леко извика и веднага постави ръка върху устните си, за да не издаде някой друг странен звук, които би докарал Тайни или някой от хората му в спалнята ѝ. Но все пак трябваше да каже нещо, за да го спре. Не биваше само той да ѝ доставя удоволствие. Трябваше да направи същото за него. О, богиньо!

– Алексий – простена тя. – Моля те, недей, ние… Искам да ти доставя удоволствие.

Той вдигна глава и се втренчи в нея, а очите му горяха със страстта на желанието и силната нужда да бъде с нея.

– Ти ми доставяш удоволствие. Искам да те ближа, да те вкусвам и засмуквам с устата си, докато не свършиш и започнеш да крещиш. Много съм удовлетворен.

Наведе се отново и прокара горещия си език точно през сърцевината ѝ; облиза твърдата пъпка на клитора ѝ и започна да я засмуква по същия начин, както зърната ѝ. Този път не можеше да спре да крещи, въпреки че бе запушила с ръка устата си. Изцяло се предаде, когато той вкара пръстите си в нея. Първо един, след това два, които ритмично влизаха и излизаха от тялото ѝ, докато той продължаваше да я смуче. Оргазмът ѝ бе така мощен, сякаш самият свят експлодира, а зрението ѝ се замъгли.

Грейс се отпусна напред, но благодарение на супербързите си рефлекси Алексий я хвана нежно и внимателно се увери, че не е наранила или ударила все още незаздравялата си рана. Повдигна я върху леглото така грижовно, сякаш бе деликатна и крехка, а не жена воин.

Може би жена. Безвъзвратната метаморфоза, най-сетне бе пълна.

Напълно задоволена от удоволствието, което бе преживяла, Грейс му се усмихна и протегна ръка към него, когато той се поколеба.

– Студено ми е без теб – каза му тя. – Моля те, все още имам нужда от теб. Мисля, че се нуждая да те усетя в себе си повече, отколкото да дишам. Моля те, Алексий. Не ме оставяй сама отново. Умолявам те.

Алексий гледаше към своята жена. Към жената, която бе центърът на душата и живота му, и бе поразен.

– Никога. Никога повече няма да ти се налага да ме молиш – отвърна ѝ грубо. – Аз съм твой до края на дните си.

Странна и тъжна усмивка премина през лицето ѝ, а той се наведе бавно и легна до нея, като внимаваше да не я нарани.

– Кажи ми какво друго мога да направя, за да ти доставя удоволствие.

Грейс сведе поглед и онази омагьосваща руменина се настани върху страните ѝ.

– По-скоро бих искала ти да ми кажеш как да те задоволя. Не съм много добра в това. Разбира се, че съм го правила преди, но беше… Боже, звуча като пълен идиот.

Алексий сви юмруци и се насили да не казва нищо, не и докато силната ярост го изгаряше отвътре. Бе абсурдно и непонятно. Разбира се, че е била и с други мъже.

Но въпреки това мисълта, че е била в прегръдките на други, изпрати първичната му ярост право в мозъка му, за да го смачка и нищо да не остане от него.

– Алексий? Нещо лошо ли казах?

Колебливият ѝ глас за секунда му напомни за плахия малък делфин, с когото си играеше като дете. Приближаваше се по-близо, а след това веднага се отдръпваше. Желаещ да осъществи контакт, но беше твърде уплашен, за да го направи. Грейс бе същата, но за разлика от делфина тя събра кураж да бъде с него, а той пропиляваше времето им заедно, обладан от безсмислена ревност.

– Извини ме, ми амара. Просто изпитах непозната за мен емоция, такава, каквато никога не съм изпитвал през дългото си съществуване – отвърна ѝ той и се усмихна, но някак унило. – Не че моментът е подходящ да ти напомням за разликата ни във възрастта.

– Казват, че си на толкова, на колкото се чувстваш. През повечето време съм някъде на около петстотин години. Така че, изглежда, аз съм прекалено стара за теб – отговори му тя и срамежливо отвърна на усмивката му.

Алексий се засмя и си позволи да я докосне, като с връхчетата на пръстите си проследи извивката на челюстта ѝ. Тя потрепна и прекрасната ѝ нежна кожа настръхна. Той наметна одеялото върху тях двамата и нещо в изражението ѝ се успокои.

– Не съм свикнала да лежа гола в компанията на мъже – призна си. – Изглежда съм нервна.

След тези думи Алексий отново бе застигнат от онази изпепеляваща ярост.

– Искам да направя признание, от което не се гордея. Емоцията, която споменах преди малко се нарича ревност и ще е по-добре да запазим разговорите за бившите ти за по-късно, когато лежа изтощен до теб и вкусът ти е в устата ми.

Руменината отново оцвети страните ѝ, но тя кимна.

– Добре. Разбрах. На мен също ми е трудно. Не ми се мисли как ще се почувствам, ако започна да се чудя с колко жени си бил през вековете. Като говорим за това, трябва да проведем разговора за безопасния секс – изчервяването ѝ се засили.

– Не пренасям, нито пък мога да хвана каквито и да е човешки болести. Няма да забременееш, това става само ако воинът е отправил молба към Посейдон и е получил благословията му – прошепна с нежни думи той.

– Ами, добре. Чудесно. След като вече всичко е ясно, какво ще кажеш да се върнем към целувките?