Разкриването на Атлантида - Страница 62

Грейс не повярва на думите му, но запази мълчание.

– Ами Вонос? – внезапно вниманието на Алексий бе насочено към Еди. Трябваше да открие някаква следва, която да го заведе до Проклятието на вампира и може би шейпшифтърът знаеше нещо по въпроса. – Виждал ли си го? Бил ли си в имението му? Кажи всичко, което знаеш?

Еди погледна към Итън, който му даде позволение да говори.

– Провачек стои зад всичко – повтори мъжът. – Той дирижира парада. Смяташе, че тук има театрална група и се ядоса, когато разбра, че всъщност са проклети…

Спря на средата на изречението и погледна към Кат и Грейс.

– Простете, дами.

– Ти сериозно ли? Извиняваш се, защото си ругал в наше присъствие, а снощи едва не ме разпори?

Грейс дори не се опита да прикрие враждебността си.

Лицето на Еди придоби цвета на керемида.

– Съжалявам. Наредиха ни само да ви подплашим. Не си спомням битката или че съм ви ранил. Отново ви се извинявам, госпожо.

– Как ли пък не! – отвърна тя и извъртя очи. – Не си спомняш нищо за… – гласът ѝ изтъня и веднага след като зърна Алексий, заби поглед в земята. – Както и да е. Няма значение. Просто ни кажи каквото имаш да казваш.

Еди отново поиска разрешение от Итън да говори.

– Провачек разбра, че вашата театрална група се е установила тук и до него стигна информация, че преди време в този форт испанците са избили безброй вампири. Побесня, меко казано. Каза да си поиграем с вас… – погледът на мъжа бе насочен към Грейс. – Не точно с теб, схвана какво исках да кажа. Да изпитаме уменията ви да преигравате, нещо такова спомена.

– Защо би направил това? – попита Бастиян. – Защо вампирите ще се интересуват от театрална трупа? Чиста проява на ирония, след като преди време точно кръвопийците придобиха известност с театрална трупа, която се изявяваше в Европа.

Еди повдигна рамене.

– Не зная. Мисля, че е свързано със символизъм. Провачек смяташе да го направи в името на Вонос. Нещо като подарък и така да му покаже верността си.

– Предлагам – намеси се Алексий, – да не разпитваме този Провачек за това, което мотивира Вонос. Приматорът е един от най-ярките и брилиятни генерали и политици на всички времена. Обгражда се с първокласни кадри: както вампири, така и човешки последователи. Да разпитваме Провачек за мотивите на Вонос, е все едно да питаме мишката каква ще бъде следващата стъпка на ястреба.

Тайни, който оглеждаше периметъра от покрива, тръгна по стълбите надолу, докато говореше по телефона си.

– Сам е тук – каза той и погледът му се спря първо на Грейс, а после на Алексий.

Съдейки по намръщеното му изражение, видяното не му се понрави.

Грейс кимна.

– Благодаря ти, Тайни. Задължена съм ти. Моля те, предай благодарностите ми на хората си. Би ли извел това… исках да кажа Еди… навън, за да можем ние да поговорим насаме?

Тайни ѝ се усмихна очевидно оглупял от любов по нея. Същото което се случваше с всеки мъж, който имаше честта да я опознае. Мисълта за такава възможност сломи Алексий и той почувства остра болка в корема си.

Или може би се дължеше на газове.

Нямаше как да е свързано с факта, че в рамките на един час топките му се подуха като пъпеши, а след това отново се смалиха до размерите на орехи.

След като Тайни съпроводи Еди навън, Алексий реши, че моментът да поиска обяснение, е дошъл. Така че се обърна към Итън и изрева.

– Какво ѝ стори?

– Какво съм сторил на кого? И те съветвам да внимаваш как ми говориш – отвърна алфата и присви заплашително очи.

– Алексий, забрави – намеси се Грейс.

– Проклет да съм, ако не науча отговора. Каквото и да направи с онзи алфа зов, то ти въздейства по ужасен начин – тросна ѝ се той. И след това, като първия изрод на генетиката, заклел се да бъде честен, вдигна рамене и добави: – Да си призная, на мен много ми хареса. Но ти изглеждаше сякаш си пияна, а по-късно ти прилоша. Искам да се уверя, че това няма да се повтаря винаги щом си в присъствието на алфа шейпшифтър.

– И това те засяга, защото…?

Грейс остави въпроса недовършен, но тонът ѝ бе достатъчно красноречив.

Този ден няма ли край, помисли си воинът.

– Всичко свързано с теб ме засяга. Свиквай с това – сопна ѝ се Алексий.

Известно време Итън изучаваше Грейс, но след секунди се обърна към Кат, без да обръща внимание на протестите на водача на бунтовниците.

– Истина ли е? Какво се е случило? – попита той Кат.

– Лъжец ли ме наричаш?

Алексий бе на път да избухне от ярост.

– Не, не те наричам лъжец, идиот такъв – озъби се Итън. – Просто Кат по-добре би обяснила реакцията на Грейс.

– Нали осъзнавате, че стоя точно срещу вас? – чу се гласът на Грейс и младата жена стисна ръце в юмруци.

– Често им се случва – каза ѝ Бастиян. – Не го взимай навътре. Нямаше да оцелея, ако им обръщах внимание.

Кат се обърна изневиделица и насочи пълния си с въпроси поглед към Бастиян, а тъмната ѝ коса сякаш се носеше в мрака.

– Това пък какво трябва да значи?

– Знаеш много добре – отвърна ѝ Бастиян съвсем спокойно. – Ако не бях сигурен в мъжествеността си, всичките тези ритуали на шейпшифтърите, йерархията и глупостите за алфите щяха сериозно да ме притесняват.

В отговор Алексий подсвирна.

– Сигурен в мъжествеността си ли каза? Майко мила. Чакай само да разкажа на Джъстис. Какви подигравки ще паднат. Няма да те остави на мира.

– Точно ти ли трябва да се намесиш? Не е ли малко лицемерно от твоя страна? – изтъкна Кат. – Бла-бла, не си на себе си, бла-бла? – повтори думите на Грейс от по-рано.