Разкриването на Атлантида - Страница 24

– Сметана или захар?

– Не, благодаря.

Подаде му чашата и пръстите им се докоснаха. Щом се допряха, през цялото ѝ тяло премина електричество и когато жената вдигна поглед, за да срещне неговия, очите му не издадоха и той да го е усетил. Може би бе статично електричество, нямащо нищо общо с глупостите, че някой ден принцът на белия кон ще дойде за нея.

А и тя не вярваше в принцове.

– Защо си стоял до късно?

Мъжът огледа пространството около тях и когато бе сигурен, че са само двамата, се наведе и отговори:

– Принцът се роди.

Глава 7

Грейс се замисли над двойното значение на думите му.

– Принцът? Разбира се, че се е родил – измърмори повече на себе си и за миг затвори изразителните си очи.

Тези няколко секунди воинът използва, за да попие красотата ѝ: от плътната коса, с цвят на орех, която блестеше огряна от слънчевите лъчи, до високите скули, които така му напомняха за местното население на югозападните щати и накрая красивата ѝ загоряла кожа. Тя и прекрасните ѝ извивки, които балансираха слабото ѝ, но елегантно тяло, бяха като балсам за душата му.

И това го побъркваше.

Беше направил грешка да каже на Вен, че ще успее да се справи да работи с Грейс. В тази ситуация нямаше нищо, с което можеше да се справи.

Тя най-накрая отвори очи.

– Всички ли са наред? Усетих…

– Ще се оправя – отвърна набързо Алексий.

– Радвам се – каза тя, наклони глава и събра хубавите си тъмни вежди в недоумение. – Но имах предвид майката и бебето. Те добре ли са?

Воинът стисна зъби като първия глупак. Ако Вен бе свидетел на този разговор, щеше да се спука от смях. Стигаше му само един поглед към екзотичното ѝ лице, за да започне да се държи като задушена медуза. Което придобиваше смисъл след електричеството, което едва не изпържи вътрешностите му, когато пръстите им се докоснаха, докато му подаваше чашата с кафе. Същото това електричество, което го превърна в гръмоотвод, щом я целуна.

Вероятно бе постъпил правилно, като не издаде как са му въздействали както целувката, така и нежният ѝ допир. Може би.

– Добре са. Райли, която наскоро се омъжи за Висшия Принц Конлан, имаше тежка бременност и двамата с детето са наред. Принц Ейдън има изключително голяма глава, но ни казаха, че това е нормално при новородените.

Тя се засмя и смехът ѝ закънтя в съзнанието му като звука от хиляди морски камбани. Течен, мелодичен, толкова богат на тонове, че му се искаше да бъде по-забавен, за да може да я разсмива постоянно.

Бе в сериозна опасност.

– Да, наистина е така. Горката Райли – отбеляза тя, все още смеейки се. – Може би ти си казал това, така ли е?

– Не, не бях аз. Обаче Бренан може и да го е изтъкнал.

– Не мисля, че съм срещала Бренан. Какъв е той, освен очевидно невеж на тема бебета.

Остра, почти смъртоносна, изпълнена с отрицание, болка разряза гърдите на Алексий при мисълта за среща между нея и Бренан. Красивата Грейс и Бренан, чието лице не бе покрито с белези.

– Лишен от чувство за хумор. Изобщо няма да го харесаш – отвърна сурово.

– Не знам. Досега съм харесала всички атланти, с които съм се запознала. Хубаво е да ви имаме под ръка в краен случай. Куин каза… – Грейс замълча и устните ѝ образуваха перфектно „О“.

Изражението ѝ изпрати картини в съзнанието на воина. Представи, след които свободните му панталони внезапно му отесняха.

Отмести погледа си от изкусителните устни и се насили да мисли за нещо, лишено от съблазън. Ряпа. Бетон. Парникови газове.

– Току-що направих връзката. Куин е роднина на Райли?

– Какво? А, да. Те са сестри. Убеден съм, че Куин е разстроена, задето е пропуснала раждането.

– Ужасно е, но Джак ми каза, че е заминала … – внезапно Грейс щракна с пръсти. – Джак. Точно така! Джак. Фае.

Алексий се опита да проследи обърканите ѝ мисли, но нямаше голям късмет.

– Моля? Какво общо имат Джак и фае?

– Рийс на Гарануин. Фае. Срещата. Съжалявам – каза тя, докато клатеше глава. – Рийс на Гарануин, Висш Принц от царския род на Благословените ме изненада, докато плувах снощи. Иска да се срещне с теб след една седмица.

Дробовете на Алексий моментално започнаха да се борят за въздух.

– Защо? Защо е тръгнал след теб? Нарани ли те?

Той сграбчи ръцете ѝ и изрази мнението си за дебнещи елфски лордове на много цветущ и пищен роден език.

– Докосна ли те?

Тя поклати глава и свъси вежди.

– Не. Просто чрез магия взе лъка от колата ми, за да ми покаже, че и той може да го докосва, и ме наблюдаваше, докато се обличам, но нищо повече. Не ме е наранил.

Несъзнателно боецът сви ръцете си в юмруци, щом си представи как мръсникът точи лиги, плакнейки очи по красивото голо тяло на Грейс.

– Гола ли беше?

– Не, не бях гола – сопна му се и се освободи от хватката му. – Какво ви става на вас мъжете, все за това ли си мислите? В името на Пийт, Джак ми зададе същия въпрос.

Алексий обви пръсти около дръжките на кинжалите си и си представи как много бавно дере определен тигър. Сетне си пое дълбоко дъх.

– Джак? Бил е тук? И е задавал въпроси за голотата ти? И кой е този Пийт?

Лицето ѝ се изкриви в странна физиономия, устните ѝ се стегнаха, а след това потрепнаха и тя започна да се смее.

– Няма никакъв Пийт. А и Джак е мой старт приятел, не че това ти влиза в работата. Нямаше голота. Седни и се успокои, а аз ще ти разкажа за онзи елф. И за Пийт.

Алексий се намръщи, но ѝ се подчини и се подпря на стената, докато тя му разказваше историята за натрапника.